Според най-разпространената версия Празникът на драконовите лодки отбелязва смъртта на Цю Юен (339 г. пр.н.е. – 278 г. пр.н.е), поет-патриот и лоялен чиновник от държавата Чу по време на епохата на Воюващите царства (ок. 475 г. пр.н.е. – 221 г. пр.н.е.), чийто първи съветник е.
Посвещава целия си живот на оказване на помощ на владетеля на Чу да укрепи държавата. Негова е идеята Чу да се съюзи с друго царство, Ци, за да се отбраняват заедно срещу могъщата държава Цин (която впоследствие завладява всички останали царства и за пръв път обединява Китай в едно). Но завистливи чиновници го наклеветяват и обвиняват в предателство и, повярвал им, царят (уанът) на Чу го изпраща в изгнание. Далеч от обичната си страна, Цю Юен написва множество стихотворения, останали и до днес като свидетелство на любовта му към царство Чу, най-известното от които е „Жалба“. През 278 г. пр.н.е. Цин превзема столицата на Чу, Ин. Поетът разбира за това точно на петия ден от петия лунен месец и, в изблик на отчаяние, се самоубива, като се удавя в река Милуо (намира се в днешната провинция Хунан). Смята се, че е искал да умре заедно с родината си.
Местните навлизат в реката с лодки, за да търсят тялото му, но не го намират. За да опазят тялото на Цю Юен, гребците плават нагоре и надолу по Милуо, удрят по водната повърхност с греблата и бият барабани, за да прогонят злите духове. Също така хвърлят с шепи ориз в реката, за да нахранят рибите и те да не изядат тялото на поета. А един възрастен лекар налива във водата вино, смесено с прах от реалгар (минерал, съдържащ арсен и сяра), за да отрови речните чудовища. През вековете възпоменанията на случилото се около смъртта на Цю Юен еволюират в състезания с драконови лодки около петия ден на петия лунен месец, като хвърлянето на ориз във водата се видоизменя в приготвяне на дзундзъ (топки лепкав ориз, увити в бамбукови листа), а виното с реалгар се пие, макар и в малки количества поради токсичността си. Жарта и устремът на гребците на състезанията ознаменуват искрения, горещ патриотизъм на Цю Юен и горчивината му, че не успява да предотврати покоряването на родното си царство Чу.
Друга версия, популярна в провинциите Дзянсу и Джъдзян, разказва за У Дзъсю (починал през 484 г. пр.н.е.), генерал и политик с произход също от царство Чу.
Той е вторият син на У Шъ, наставника на престолонаследника на Чу. През 522 г. пр.н.е. корумпираният чиновник Фей Удзи довежда красавица от царство Цин за жена за принца, но уанът си я присвоява. Тогава Фей Удзи убеждава уана, че У Шъ се готви да оглави бунт заради цинския произход на момичето, и наставникът бива екзекутиран, като преди това е принуден да изпрати писма на двамата си синове да ги покани в столицата. Осъзнавайки, че това е капан, У Дзъсю забягва в съседното царство У, а брат му У Шан решава да отиде в столицата, за да умре с баща си. В царството У, У Дзъсю става доверен съветник на тамошния принц, впоследствие възкачил се на престола като уан Хълю. През 506 г. пр.н.е. царството У напада царството Чу и го разгромява, а У Дзъсю изважда от гробницата трупа на уана, убил баща му, и го „наказва“ с 300 удара с камшик. Години по-късно новият уан на У заповядва на У Дзъсю да се самоубие, защото друг корумпиран министър, Бо Пи, вижда опит за саботаж в мнението на У Дзъсю, че южното царство Юе е опасно и трябва да бъде завладяно. Преди смъртта си У Дзъсю моли уана да извади очите му и да ги закачи на градските порти, за да може да види как Юе завладява Чу. Когато след десет години това се случва (оказва се, че на Бо Пи му е платено от Юе), уанът се самоубива от мъка, че не е послушал У Дзъсю, като си покрива очите, защото не смее да го срещне в отвъдното.
Карта на царствата на територията на Китай по време на периода на Пролетите и Есените (770 г. пр.н.е. – 481 г. пр.н.е.)
Местните поддръжници на У Дзъсю започват да го почитат след смъртта му и по време на династия Хан (202 г. пр.н.е. – 220 г.) той вече е със статут на водно божество. Това обаче внася съмнение в теорията, че състезанията с драконови лодки първоначално са посветени на У Дзъсю, защото тази степен на почитане идва доста късно, а едва към VI век се правят връзки между известния чиновник и състезания с лодки.
Саможертвата на девойката Цао Ъ (130 – 143 г.) е в основата на трета версия за произхода на празника. Когато баща ѝ се удавя в река в провинция Джъдзян и в продължение на дни не откриват тялото му, Цао Ъ върви по брега на реката ден и нощ да го търси, плачейки безутешно. На петия ден от петия лунен месец момичето скача в реката, а пет дни по-късно откриват тялото ѝ, прегърнало това на баща ѝ.
Няколко години след това реката е преименувана на нейното име, издигнат е храм и всяка година около датата на смъртта ѝ в района се провеждат мероприятия, които включват състезания с драконови лодки.
Според някои изследователи е възможно празникът да е възникнал без конкретен повод, а просто като развит през вековете начин на почитане на божествата на водата и тези, свързани с драконите.
Която и от версиите да е вярната, несъмнено е, че Празникът на драконовите лодки има за цел да почете древните китайски добродетели като синовна/ дъщерна почит, чест, лоялност и любов, както и да ги предаде на следващите поколения. Първите две споменати тук версии дават възможно тълкуване на празника и като древна форма на протест срещу корупцията и произвола на управляващите.
