Празникът на драконовите лодки съществува вече около 2500 години. В отделните райони на Китай са познати различни легенди за произхода на тази традиция. Според историците празникът е възникнал като комплекс от народни обичаи и вярвания сред жителите на селските общности по поречието на река Яндзъ и като цяло в Южен Китай, където има изобилие от вода. Хората в тези райони считали периода около лятното слънцестоене за един от най-опасните за реколтата, тъй като в тези дни от годината често се разразявали опустошителни бури, падали градушки, гръмотевици или пък още по-лошо – настъпвала изгаряща суша. По тази причина в древността местните жители призовавали на помощ драконите, за които се вярвало, че могат да привлекат благодатен дъжд и да опазят реколтата.
По традиция се приема, че дзундзъ – сладкиши, приготвени от ориз и увити в листа от бамбук се услаждат на драконите. Затова по време на Празника на драконовите лодки и в наши дни се приготвят огромно количество такива дзундзъ, които се пускат във водите на реки, езера и морето като специален дар към драконите – повелителите на водната стихия.

Драконовите танци и надпреварата с драконови лодки са друг задължителен елемент от празника. Стандартно лодките са дълги по 12.4 метра с 20 души гребци, един водач/ викач с тъпан отпред, който отмерва ритъма (и за да прогонва всички зли сили с помощта на драконите) и кормчия/ рулеви отзад с дълго гребло за управление на лодката. Теглото на една лодка е около 250 кг. Отпред има драконова глава, а отзад – драконова опашка. Тялото на лодката/ дракона е покрита с декорация, наподобяваща люспи.
Има и малки лодки, наричани „джуниър“, с 10 души гребци, водач и кормчия. Освен тези международни стандарти, можете да откриете и драконови лодки с всякакви други размери и декорации. Последният рекорд е за лодка дълга 87 м, предназначена за до 179 гребци.
Състезанията с драконови лодки са изключително атрактивни, но която и да е атракция не може да привлече и задържи вниманието на голям брой хора за дълго време. Затова по време на празненствата се организират много танци, песни, предлагат се вкусни лакомства и напитки и така се получава истински народен събор, на който да се срещнат приятели, близки и роднини и да има забавление за всички.
Разбира се, любовта също е замесена – празникът на драконовите лодки е моментът, който младежите използват, за да дадат знак на девойките за своята любов, за да може наесен, след прибиране на реколтата, да се вдигне и сватба за младите. Приема се, че младежите трябва добре да се подготвят и да поднесат подаръци на своите любими, за да ги убедят в истинността и сериозността на чувствата си. Не намекваме нещо, но все пак да им напомним!
В китайската митология като цяло драконите са могъщи, мъдри и благородни същества, които контролират времето, сезоните, ветровете и дъждовете. Все пак се счита, че хората трябва да се отнасят с тях предпазливо, защото тези митични същества могат да бъдат и много отмъстителни и да причинят истински бедствия. Дракон бил наричан дори и императорът.
Забележително е, че и в българския фолклор изобилстват истории за змейове, също смятани за закрилници на територията, в която живеят. Змейовете често се побратимявали с храбри юнаци, но също така примамвали и отвличали девойки, които правели свои жени. Вярвало се, че има ли буря с гръмотевици, това е защото змей-закрилник се бие с коварна и злосторна хала или ламя. Всъщност, под една или друга форма драконите присъстват в митологията и фолклора на почти всички народи по света.
Повече за легендите за възникването на празника на драконовите лодки, както и за драконите в китайската митология и култура, четете в нашия блог.