Джун Куей (钟馗) е даоистко божество. То се почита най-вече като боец и екзорсист срещу зли духове. В днешно време е най-популярен в Джоуджъ в провинция Шънси, в района Дзянхуай (обхваща части на провинциите Анхуей и Дзянсу), в южната част на провинция Фудзиен и в Тайван.
Вярва се, че Джун Куей е израснал в планините Джуннан в днешната провинция Шънси, на юг от древната китайска столица Сиан (в миналото известна като Чанан). Тези планини още от времето на династия Цин (221 г. пр.н.е. – 206 г. пр.н.е.) са обитавани от даоистки отшелници, а по-късно – и от будистки монаси. Поради близостта си до столичния район там често забягват изпаднали в немилост чиновници от императорския двор.
В биографията на Джун Куей пише: „Той беше добре запознат и с гражданските, и с военните дела; имаше глава като на леопард, изпъкнали очи, изражение като от желязо, бухнала брада и чудат външен вид; имаше богати познания, бе стриктен и некорумпиран, не се боеше от зли духове и се отнасяше с хората с интегритет и лоялност. Спечели първо място в имперските изпити, но защитата му бе безплодна, затова нямаше как да служи на страната си. Той пожертва живота си за правдата и умря, като в изблик на гняв се удари в колона в двореца. Императорът го погреба като първенец на имперските изпити. Джун Куей изпрати сън с цел да направи екзорсизъм на духовете, измъчващи император Минхуан от династия Тан. Затова бе наречен „светецът, който благославя и охранява дома“. По разпореждане на императора картини как „Джун Куей благославя и охранява дома“ бяха окачени навсякъде за защита и прогонване на злите духове. Така той се прочу из цялата Поднебесна.“
В други исторически записки се казва, че Джун Куей се е провалил на изпитите заради грозната си външност, след което от яд се е блъснал в стълбището на двореца и е загинал, а императорът го е облякъл в червена официална роба за погребението му. По-късно на император Сюендзун от династия Тан, страдащ от силни болки в далака, се присънва как духче открадва чантичка от императрицата и флейта от императора, а по-едър дух с шапка на учен хваща духчето, избожда очите му и го изяжда. Едрият дух се представя като „Джун Куей, който се провали на имперските изпити“, и заявява, че се е заклел да изкорени злото от империята. Когато се събужда, Сюендзун е напълно оздравял и нарежда на художника У Даодзъ да нарисува Джун Куей, ловящ духове. Картината е окачена в двореца, за да пъди злите духове и демони.
Още от династия Тан е обичай императорът да подарява на министрите си портрет на Джун Куей за Лунната нова година. Множество художници, придворни и не, през различните династии рисуват изображения на божеството екзорсист, а и след края на имперския период модерни и съвременни творци, не само в Китай, пресъздават легендата в нови формати, включително карикатури, комикси, филми и сериали.
В манускриптите, открити в историческия град Дунхуан в провинция Гансу, са намерени текстове, доказващи, че Джун Куей е заемал водеща роля в някои екзорсистки ритуали като ритуала Нуо, където той се появява като свиреп генерал.
Статуи на „божествата на вратите“, сред които най-известен е Джун Куей, са поставяни на вратите и портите на къщите от времето на династия Тан, особено срещу Нова година, когато според поверието чудовище на име Ниен напада света на хората. Това се комбинира с пукане на бомбички и окачване на червени фенери. А ритуалните танци, наречени на негово име, с които се извършва благословия и екзорсизъм на злите духове, се практикуват и до днес.
Празникът на Драконовите лодки също е свързан с даоисткото божество. Трите „магически“ средства срещу отровните създания и духовете, които според вярването изобилстват на този ден, са картина на Джун Куей, даоистки талисман и вино с реалгар. В някои райони в северен Китай като Шънси, Хъбей, Шанси и Пекин, е разпространен обичаят да се носят медни монети, на чиято лява страна са изрисувани „петте отровни създания“ (обикновено в тези части на Китай за такива се смятат скорпионът, стоножката, змията, отровната жаба и отровният гущер), а отдясно стои Джун Куей с меч в ръка.
Освен на двата споменати празника, портрети на Джун Куей, както и танци и представления с него като герой (включително куклени пиеси), са характерни за случаи като първа копка на строеж, откриване на нов магазин, освещаване на храм, преместване в ново жилище, отпразнуване на добра реколта, сватба, рожден ден и други.
С течение на времето Джун Куей се превръща в „звезда“ в китайските народни вярвания. Почитта към него стига дотам, че съществува рецепта за хапчета против малария, дистокия (затруднения при раждане) и други заболявания, при която се изгаря изображение на божеството и прахът се смесва с вода и различни лекарства.
Статутът на Джун Куей като божество закрилник е свързано и с възникването на течението на Пълното съвършенство (Цюенджън) – един от двата главни клона на даоизма в Китай. То е създадено в планините Джуннан, мястото, където Джун Куей е израснал, но Цюенджън се ражда много по-късно – през XII век.
Освен в Китай, почитането на екзорсиста е характерно и за Югоизточна Азия, където живеят милиони хора от китайски произход, както и за Япония.
